Сектор инвазивна кардиология към кардиологично отделение


Сърдечносъдовите заболявания са основен фактор, предизвикващ висока смъртност, инвалидизация и временна натрудоспособност, както в световен мащаб, така и в България. Повече от половината от смъртните случаи в Европа се дължат на сърдечно-съдови заболявания. Въпреки че напоследък се наблюдава тенденцията на намаляване на сърдечните инциденти в Европа, броят на страдащите от сърдечно-съдови заболявания се увеличава. Лошата статистика в страните от Централна и Източна Европа, както и в България, расте по всички показатели.
Сърдечно-съдовите заболявания са причина номер едно за смъртните случаи сред населението на Европа пише в Европейската харта за сърдечно здраве. Те съставляват половината от всички смъртните случаи в Европа като причиняват смъртта на повече от 4,35 милиона души в 52 държави, членки на европейския регион на Световната здравна организация и повече от 1,9 милиона души в държавите от Европейския съюз.
Според Световната здравна организация в света: „Около 12 милиона души умират ежегодно от сърдечни проблеми, но половината от тях биха могли да бъдат спасени, ако се прилагат по-добри профилактични програми”. Тези смъртни случаи поразяват не само отделните личности, но ограбват и семействата от тези, които ги обичат.
Заболяванията на сърцето са основен фактор за инвалидизиране на населението и намаляване на качеството на живот.


Най-доброто нещо, което можете да направите е да поемете грижата за собственото си здраве в свои ръце. Поемането на отговорност ще Ви помогне да живеете един здравословен и ползотворен живот. Живота не е в това да сме живи, а в това да сме здрави.
ЕКИП:

Професор Александър Чирков
Д-р Ал Самра
Д-р Драгнев
Д-р Н.Русев
Д-р Р.Славов
Д-р Тодорова
ст. мед. сестра Виолета Стаматова


Телефони за връзка:
Координатор - 0879 474426
Приемен кабинет /08:00 - 17:00/ - 044/618 115
Стационар инвазивна кардиология - 044/618 510
Неотложна медицинска помощ - 044/618 024
Регистратура ДКЦ Сливен - 044/618 200
Регистратура МБАЛ Хаджи Димитър - 044/618 000
Сърдечно-съдовите заболявания заемат първо място по честота на заболявания с фатален изход. Те са преди общото число на онкологичните заболявания. Повече жените стават жертви на фатален изход вследствие на сърдечен проблем, 55% от всички смъртни случаи, отколкото мъжете, 43%. Сърдечно-съдовите заболявания са с още по-висок процент при хората с нисък социално-икономически статус. Това донякъде обяснява тенденцията на увеличаване на смъртността, заради сърдечно-съдов инцидент в страните от Централна и Източна Европа, докато в Северна, Южна и Западна Европа вече се наблюдава обратната тенденция.
Въпреки че смъртните случаи в Западна Европа намаляват, броят на хората, страдащи от сърдечно-съдови заболявания, продължава да се увеличава според данните на СЗО. Според експерти този парадокс се дължи на преживяемостта и удължаването на живот на болните.
Според водещи световни експерти в областта, за да се предотврати сърдечен инцидент е необходимо да се вземат адекватни мерки за понижаване на кръвното налягане, серумния холестерол, да се провежда профилактика и борба срещу затлъстяването и злоупотребата с тютюневи изделия. Мерките от страна на държавата трябва да бъдат насочени към населението като цяло, персонално към всеки човек и да се полагат специални грижи и внимание към високорисковите групи. Фактори за фатално събитие могат да бъдат наличие на захарен диабет, злоупотреба с алкохол и стрес.
Двигателната активност – 30 минути на ден пет пъти седмично, правилният хранителен режим, кръвното налягане под 140/90, поддържането на серумния холестерол под 5 mmol/l (190mg/dl), нормалният глюкозен метаболизъм, избягването на прекомерния стрес предпазват сърцето от фатални инциденти.
България е на предпоследно място в Европа по качество на кардиологичните грижи(след нас е само Украйна). 64.7% от българите умират от сърдечно-съдови заболявания (според Националния статистически институт за 2008г.). Статистика: 30% от българите страдат от болести на сърцето, над два милиона са с високо кръвно налягане, 500 хиляди имат исхемична болест на сърцето, 50 хиляди годишно умират от инфаркт, а 20 хиляди от внезапна сърдечна смърт. "Първенци" сме по мозъчни инсулти, сърдечни инфаркти... има ли спасение и къде е то? По данни на Световната здравна организация 75 на сто от болестите се дължат на нездравословен начин на живот, т.е. човек сам "изработва" заболяването с начина, по който живее, а не с възрастта и пола си. Известни са класическите рискови фактори за сърдечно-съдовите и мозъчно-съдовите болести: повишено кръвно налягане, наднормено тегло, намалена физическа активност, захарен диабет, тютюнопушене, алкохол... Всичко започва с нерационалното хранене и най-вече - със злоупотребата със сол, висококалорийни храни или храни с високо съдържание на холестерол."
Рисковите фактори - представляват навици или характеристики, които повишават вероятността при даден индивид от развитие на коронарно заболяване. Докато някои рискови фактори са извън нашия контрол, други могат да бъдат контролирани като направите промени в начина си на живот.

Рискови фактори, които неможем да контролираме


Фамилна обремененост – коронарната болест се развива в определени семейства. Някои хора наследяват гени, които повлияват начина, по който техния организъм синтезира и използва холестерола.
Възраст – с течение на остаряването артериите, които нормално са еластични се втвърдяват и загубват своята еластичност. С течение на времето по вътрешната повърхност на артериите се натрупват мастни отлагания.
Пол – мъжете са по-склонни в сравнение с жените да се разболяват от коронарна болест на по-ранна възраст (преди 60 години). Но жените се изравняват по вероятност с мъжете след менопаузата или след хирургическо отстраняване на яйчниците, и особено ако са налице и други рискови фактори.

Рискови фактори, които можем да контролираме



Тютюнопушене – то повишава съдържанието на адреналин в кръвта, както и на други вещества, които увреждат стените на кръвоносните съдове и миокарда. Никотинът предизвиква спазми на артериите и влияе неблагоприятно върху съдовите стени. Попаднал в кръвта, той активизира тромбоцитите (потенциален риск от образуване на тромби). Около 30% от смъртните случаи от сърдечно-съдовите заболевания се дължат на тютюнопушенето. Около един на всеки пет смъртни случая от сърдечно-съдови болести е свързан с тютюнопушенето(средно около 10 000 годишно умират от тютюнопушене). Добрата новина е, че тези, които спрат да пушат могат да намалят този риск до повече от 75% в рамките на пет години.
Високо ниво на масти в кръвта – въпреки, че самият организъм може да синтезира твърде много холестерол, за повечето от нас, високият холестерол се дължи на хранене с богата на мазнини храна. За да намалите нивото на холестерола консумирайте повече пълнозърнести храни, плодове, зрял боб, риба, пилешко или пуешко без кожата. Избягвайте приема на местни продукти богати на мазнини като говеждо, свинско, агнешко, миди, животински органи, както и яйчен жълтък и високомаслени млечни продукти.
Високо кръвно налягане – допълнителното, налягането върху артериалните стени предизвиква загрубяване на покритието от вътрешната страна на артериите, което улеснява залепването на мастите към стените на артериите, които се съдържат в кръвта. За да можете да контролирате своето кръвно налягане трябва да спрете тютюнопушенето, да намалите теглото си, да приемате по-малко сол, да увеличите движенията и намалите количеството алкохол, което изпивате.
Наднормено тегло – то затруднява работата на Вашето сърце. Вашата цел е да достигнете здравословно тегло и да го задържите. Посъветвайте се с Вашия лекар преди да започнете програма за отслабване.
Липса на движение – липсата или ограничените движения, когато се комбинира с другите рискови фактори може да допринесе за развитието на коронарна болест. Редовните движения подпомагат помпената функция на сърцето, помагат за контролиране на телесното тегло, намаляват холестерола и кръвното налягане.
Високо ниво на стрес – при стрес Вашия организъм произвежда химически вещества, които карат сърцето Ви да работи по-интензивно. Твърде много емоционален стрес за дълго време може да повиши кръвното налягане.
Диабет – втвърдяването на артериите е много по-често при диабет. Ако страдате от тази болест можете да намалите риска от сърдечно-съдови заболявания, като се научите да контролирате диабета. Поддържайте кръвната си захар в препоръчаните граници. Правете упражнения редовно, поддържайте здравословно тегло и приемайте предписаните Ви лекарства точно по начина определен от Вашия лекар.
Споменатите рискови фактори са причина и за появата и развитието на т. нар. исхемична (коронарна) болест на сърцето. Същността й се изразява в това, че се нарушава нормалното оросяване на сърдечния мускул и се появява кислороден глад поради промени в кръвоносните съдове на сърцето, наречени още коронарни. При нея се отчита несъответствие между потребностите на сърдечния мускул от кръв (респективно от кислород) и възможностите за осигуряването й. В понятието исхемична болест на сърцето се включват няколко болестни единици, от които най-често срещани са стенокардията (позната още като ангина пекторис или гръдна жаба) и сърдечният (миокарден) инфаркт, при което е на лице запушване на коронарен съд и сигурна смърт на милиони сърдечни клетки в засегнатата зона на сърцето. Тяхната изява е свързана почти винаги с наличието на един основен симптом - болка, която е локализирана обикновено в предната част на гръдния кош, зад гръдната кост, но може да се разпространи и към ръката, дори тила и зъбите. Тя е с различна продължителност и сила, съчетана е нерядко с т. нар. вегетативни прояви като обща слабост, понякога гадене и/или повръщане, а нерядко и със спадане на кръвното налягане. Тези прояви са изразени в различна степен при стенокардията и при сърдечния инфаркт, но при всички случаи трябва да са знак за бърза реакция.
Диагнозата се поставя въз основа на комбинацията от три основни показателя - характеристиката на болката, промените в електрокардиограмата и промените в лабораторните изследвания, основно значение сред които имат промените в т. нар. сърдечни ензими. Поставянето на точна диагноза определя и понататъшното поведение към такива пациенти. Първата стъпка е медикаментозно лечение с оглед овладяване на основните оплаквания на пациентите чрез комбинация от лекарствени средства (смъртността е 21-15%). Втората - инвазивно изследване, известно като коронарография. С негова помощ се установява мястото, а също и степента на стеснение на кръвоносните съдове на сърцето и се определя необходимостта от извършване на процедури за разширяванено им с цел да се подобри храненето на сърдечния мускул. Тези процедури се извършват в специализирани отделения, наречени интервенционални, по най-съвременния и квалифициран подход към подобни случаи. Чрез коронарографията може да се осъществи разширение (дилатация) на сърдечните съдове - със или без поставяне на т. нар. стентове (пластинки, които се поставят в коронарния съд с цел да разширят стеснения участък и да подобрят кръвоснабдяването на сърдечния мускул). В инвазивната кардиология съществува терминът „златния час” – първия час от началото на болката, т.е. ако изследването бъде извършено до шестия час, е възмажно да няма никакви последствия от инфаркта(смъртността пада под 2%). Стентовете са въведени в клиничната практика преди повече от 20 години и са два вида. Едните са метални, другите, най-модерните засега и с най-добър ефект - медикамент-отделящи. Медикамент-изльчващите стентове се препоръчват за болни от диабет, защото дават по-добри резултати. Разбира се, не бива да забравяме, че те са неколкократно по-скъпи от металните и докато Здравната каса напълно покрива разходите за тях, то за един медикамент-отделящ стент пациентът доплаща между 1500 и 3500 лв.
Третият вид подход е хирургичният, т.е. извършване на оперативна интервенция, наречена байпас-хирургия. При нея оросяването на сърдечния мускул се подобрява чрез обхождане на мястото на стеснението с помощта на артериални съдове или на венозни, взети от долните крайници. Байпасната хирургия е подход с изключително важно значение и изследванията в различни кардиологични центрове показват, че състоянието на пациента трябва да бъде много внимателно преценено, за да се вземе най-вярното решение за подхода -дали чрез стентиране, или с байпасна хирургия. Това става чрез внимателно и подробно разглеждане на промените, установени при коронарографията, по решение на консилиуми с участието на кардиолози, интервенционални специалисти и кардиохирурзи. Когато говорим за тези подходи, трябва да имаме предвид, че през последните 10 години особено много нарасна приложението и значението на интервенционалната диагностика и интервенционалното лечение, тъй като те в голяма степен са свързани с много по-кратък престой на болния в лечебно заведение, избягване на ненужна оперативна интервенция, свързана с отваряне на гръдния кош и поставяне на сърцето в условията на изкуствено кръвообращение.
Независимо от успехите в лечението, основна остава профилактиката на исхемичната болест на сърцето чрез максимални усилия за преодоляване на рисковите фактори, тъй като тяхното наличие е предпоставка за появата и развитието и. Затова е необходимо да се подобрява здравната култура на населението, да се провеждат редовно диспансерни наблюдения и скрининг за онези групи хора, които са застрашени от появата на коронарна болест.

Отдление по инвазивна кардиология


В отделението най-често се приемат пациенти със следните остри нарушения на кръвообращението и на ритъма и проводимостта:
остър инфаркт на миокарда
нестабилна стенокардия
стабилна стенокардия
остра сърдечна недостатъчност
остри ритъмни и проводни нарушения с хемодинамични нарушения
В отделението се прилагат всички съвременни методи за лечение:
първична ангиопластика (РСI) при остър миокарден инфаркт с персистираща СТ сегмент елевация
интрааортна балонна помпа, хемофилтрация, временна трансвенозна електрокардиостимулация, апаратна вентилация, инвазивен контрол на хемодинамиката, електрокардиоверсио с бифазни импулси
лечение с GP II в/III а венозни блокери на тромбоцитната агрегация
В отделението по инвазивна кардиология към МБАЛ "Хаджи Димитър" гр.Сливен се извършват диагностични и интервенционални лечебни процедури в планов и в спешен порядък.
Отделението разполага с висококвалифициран екип от специалисти, които извършват:
диагностични процедури, включващи лява и дясна сърдечна катетеризация, коронарни ангиографии, аортографии, каротидографии, лява и дясна вентрикулографии
интервенционални процедури:
коронарна ангиопластика в съчетание с интракоронарно стентиране
ангиопластика на периферни съдове
митрална валвулопластика
Отделението разполага с една катетеризационна зала, оборудвана с необходимата апаратура. Освен, че дават точна диагностика на заболяването на сърцето, коронарографиите осигуряват качествено и модерно лечение и многократно увеличават шансовете за добри прогнози и качествен живот след манипулациите.
Функционален сектор

В него се извършват високоспециализирани изследвания като работна ЕКГ проба – на велоергометър или бягаща пътечка, Холтер ЕКГ мониториране, 24 часово мониториране на артериално налягане, Доплер-сонография на мозъчни, периферни и бъбречни артерии, венозен Доплер на долни крайници, ехокардиография, включително трансезофагеална. Кабинетите разполагат с ехографски апарати от последно поколение с уникални за България диагностични възможности.
Ангиографски сектор

При нас се извършват всички високоспециализирани инвазивни кардиологични и съдови изследвания и терапевтични процедури:
• сърдечна катетеризация
• ангиография на коронарни, мозъчни, периферни, каротидни и висцерални артерии
• селективна пулмоангиография
• вътресъдов ултразвук (IVUS)
• перкутанни коронарни интервенции

Сектора осъществява чрез своите амбулаторни звена и стационарна база комплексна консултативно-диагностична и лечебна дейност, ползвайки най-новите методи и средства на кардиологичната наука и изкуство.
В амбулаторните звена, които са ситуирани в консултативно-диагностичния блок на болницата се извършват :
А. Диагностични консултативни прегледи и диспансерно наблюдение.
Б. Функционално диагностични изследвания:
електрокардиография;
трансторакална ЕХО кардиография;
трансезофагиална ЕХО кардиография;
ЕКГ стрес - тест;
24-часов ЕКГ - Холтер

В стационарната база се извършва:
А. Интензивно лечение на сърдечно-съдови заболявания.
Б. Инвазивна диагностика, съвместно с отделението по образна диагностика, включваща:
дясна сърдечна катетеризация;
оксиметрия;
определяне на минутен сърдечен обем;
пулмоангиография;
лява сърдечна катетеризация;
лява вентрикулография;
селективна коронарна ангиография;
аортография;
каротидография;
реновазография;
периферна ангиография.

В. Инвазивни кардиологични лечебни процедури, съвместно с отделението по образна диагностика, както следва:

имплантиране на интракоронарен стент;
каротидна ангиопластика;
ренална ангиопластика;
периферна ангиопластика;
ангиопластика на венозни графтове;
митрална, аортопулмонална и трикуспидална валвулопластика;
перикардна пункция;
имплантация на кава филтър;
имплантация на временни и постоянни пеисмейкъри;
имплантация на автоматичен кардиовертер(дефибрилатор);
поставяне на интрааортен контрапулсатор.

Посочените функционално- и инвазивно-диагностични изследвания, интензивно лечение и интервенционално-кардиологични лечебни процедури се провеждат в съответствие с изискванията на договорените с НЗОК “клинични пътеки” и разработените собствени клинични протоколи (терапевтични алгоритми).
Състоянието на всеки новоприет болен се обсъжда задълбочено на ръководен от началника на клиниката лекарски консилиум, с оглед определяне на най-ефективна диагностична и лечебна стратегия.
С въведената система за мониториране и вътрешна оценка на качеството на диагностично-лечебните дейности и на сестринските грижи, в контекста на основните принципи на “движението в полза на ефекта от лечението”, е постигнато: стриктно спазване на специфичните за болницата медицински стандарти ; висококачествено осъществяване на общите и специфичните сестрински грижи;
Периферната ангиопластика е въведена от Dotter и Judkins през 1964 год. След едно случайно преминаване през оклудиран илиачен сегмент с водач и катетър по време на диагностична ангиография, Чарлз Дотър за първи път популяризира идеята за възможно перкутанно лечение на оклузивна артериална болест през 1963год. През 1964 год. той използва серия от полиетиленови катетри с нарастващ диаметър за възстановяване на перфузията на долен крайник при възрастна жена отказала ампутация. През 1980 год. — Грюнциг с подкрепата на проф. Ал. Чирков провежда последния от пет демонстрационни курса в Цюрих (заедно със Сонс, Джадкинс и Дотър ) за провеждане на коронарна ангиопластика. През същата година е регистриран случай № 1000 на коронарна ангиопластика.
Грюнциг стартира метода с балонни катетри изработени от него и приятелката му в кухнята на тяхната квартира. През годините материалите и методиката за провеждане на перкутанни съдови интервенции се усъвършенстват и развиват невероятно.