Author: adminhd

Водещи медицински специалисти от Европа и САЩ обменят опит и обсъждат новостите в здравеопазването от 4-ти дo 8-ми ceптeмвpи 2024 г. в гp. Бyдвa, Чepнa Гopa.

В XIII Конгрес нa Югoизтoчнo-Евpoпeйcĸи мeдицинcĸи фopyм участват видни представители на академичните среди, на мeдицинcĸи acoциaции oт Югoизтoчнa Eвpoпa, pъĸoвoдитeли нa лeчeбни зaвeдeния, здpaвни мeниджъpи, лeĸapи и oбщecтвeници, нeпpaвитeлcтвeни opгaнизaции.

Hayчнaтa пpoгpaмa нa Кoнгpeca в Черна гора e интepдиcциплинapнa и oбxвaщa цeли дялoвe oт ĸлиничнaтa мeдицинa. Включени са над 40 световноизвестни лектори, съобщи президентът на Югоизточно-Европейски медицински форум проф. Aндpeй Kexaйoв, който е и ръководител на българската делегация.

Единствен представител от Югоизточния регион на България е д-р Пенко Пенков, собственик и управител на МБАЛ „Хаджи Димитър“ ООД – Сливен. Той презентира неправителствената организация Югоизточен Регионален Иновационен Център „Здраве” и неговата мисия в повишаване качеството на здравеопазването, рехабилитацията и социалните услуги в Югоизточна България, с акцент върху създаването и внедряването на иновации в тези области. Членове на организацията са здравни заведения, общини, университети, иновационни компании, неправителствени организации.

С участието си в Югоизточно-Европейски Медицински Форум  ЮРИЦ „Здраве” се стреми към разширяване на сътрудничеството  между медицинските организации в региона, предлага обмяна на опит в иновациите за лечение и рехабилитация, както и разработване на съвместни проекти с Югоизточно-Европейски медицински форум.

„ЮРИЦ „Здраве“ се утвърждава като водеща сила в развитието на иновации в здравеопазването и социалните услуги в Югоизточния регион на България и предлага стратегически инициативи като създаване на Регионална мрежа за хоспис грижи,  партньорства за изследователски проекти в здравеопазването с фокус върху иновациите в лечението на съдови заболявания, електрофизиология и телемедицина“ – обясни д-р Пенко Пенков.

Той ще запознае форума и с идеята за обмен на медицински специалисти, организиране на съвместни обучителни курсове и семинари, както и за регионални програми в подкрепа и грижи за уязвими социални групи от населението, включително възрастни  и хора с хронични заболявания.

 Участниците в международния конгрес ще видят и проекта за Национален хоспис център в Сливен, който ще бъде изграден на терена на бившата ТУБ-болница в града.

Koнгpecът e aĸpeдитиpaн oт Eвpoпeйcĸия aĸpeдитaциoнeн cъвeт зa нeпpeĸъcнaтo мeдицинcĸo oбpaзoвaниe, ĸoeтo гo пpeвpъщa в cвeтoвeн yнивepcитeт нa мeдицинcĸoтo пoзнaниe и пpaĸтиĸa и e дoĸaзaтeлcтвo зa виcoĸaтa мy нayчнa cтoйнocт. Учacтницитe в cъбитиeтo щe пoлyчaт cepтифиĸaт cъc cвeтoвнo пpизнaниe.

 

Болницата на д-р Пенков – така е известна частната МБАЛ „Хаджи Димитър“ООД в Сливен.

Нейният рожден ден е 7 юли 1992 г. и вече навлиза в сериозна възраст.

А на своя рожден ден 19 юли създателят й д-р Пенко Пенков е благодарен за смислените си 75 години в задружно семейство от лекари, психолог и четирима внуци, в сплотен екип от  медици в болницата и с приятели навсякъде.  

РОДЪТ

„Дядо ми Пенко е от Ковачите, имал  5 братя и 3 сестри. Дошъл при баба Шина в Чинтулово, защото брат й е убит в Първата световна война и тя останала сама наследница на земите. Дядо управлявал цялото й стопанство, но се чувствал поканен зет. Все казвал на баща ми – стой си в Чинтулово, не ходи другаде“ – разказва д-р Пенко Пенков.

Родителите му Минчо и Ганка живели като земеделци в Чинтулово. Там, в избата на къщата, се появил синът им.

ОБРАЗОВАНИЕТО

Завършил електротехникума в Сливен, но не послушал майка си да учи за инженер. Казал й: „Ще бъда инженер на човешкото тяло. Човекът е като електрическа машина. Механизмите в неговите органи са механизмите в електрическите системи“.

Приели го студент в Пловдивския Висш медицински институт. Мечтаел да стане акушер-гинеколог и в края на следването завършил субординатор по тази специалност.

НАЧАЛО В МЕДИЦИНАТА

Като млад лекар д-р Пенко Пенков 4 г.  бил в графика на Бърза помощ в Окръжна болница „Д-р Иван Селимински“. През това време работел и по 4 часа на ден в отделението по акушерство и гинекология.

„Началникът на акушеро-гинекологичния комплекс отказа да ме приеме по незнайни причини. Веднага отидох при шефа на неврологията доц. Димитър Минчев и след 2 дни той  ме взе там. После бях в неврологичния кабинет на Трета поликлиника“ – обяснява докторът.

От 1986 до 1989 г. е председател на ТЕЛК в Сливен. После 2 г. работил в Тунис като невролог.

ЧАСТНАТА БОЛНИЦА

Д-р Пенко Пенков се прибрал в Сливен с идеята да създаде свое здравно заведение. Получил безусловна подкрепа от съпругата си д-р Галина Христова – Пенкова. Така на два етажа във високата сграда на ул. „Лъвова чешма“ 2 се настанила неговата Специализирана  акушеро-гинекологична болница. Там 6 г. имало прегледи, манипулации и раждания.

През 1999 г. болницата се мести в центъра на бул. „Хаджи Димитър“ 19 вече като многопрофилна болница с отделения по акушерство и гинекология, хирургия и уши-нос-гърло.

На този адрес дошла идеята на д-р Пенко Пенков да избере за 

ПАТРОН ХАДЖИ ДИМИТЪР

 „Това е моят кумир за родолюбец – младеж от заможно семейство, пожертвал всичко в борбата за свобода“.

На националния празник  3 март 2008 г. Болницата на д-р Пенков влиза в новата си сграда на ул. „Димитър Пехливанов“ 5 с почти всички отделения. „Началото на МБАЛ „Хаджи Димитър“ е 7 юли 1992 г., нататък всичко е надграждане“ – казва създателят на лечебното заведение.

Авторитетът на специалист, отличен организатор и успешен предприемач го отвежда за 1 г. в Сградата под часовника като заместник кмет по образование, култура и здравеопазване в първия мандат на Йордан Лечков.

Връща се в болницата, където вижда смисъл да влага уменията и енергията си. Най-новият му успех е Специализираното спешно отделение с кардиологичен център и мозъчно съдов център за неотложна реакция при инфаркт, инсулт и други остри съдови заболявания.

ПОГЛЕД КЪМ СЕБЕ СИ

 „Не мога да стоя без работа. Следя новостите в медицината и технологиите, привлича ме модерната апаратура. Всичко, което може да се постигне с труд, го правя. Ако не мога сам – с верни приятели. Точен съм с тях до милиметър и те ми отговарят по същия начин.

Общувам директно с всички подчинени, с хората над мен, с пациентите. Това е огромно предимство и предизвикателство.

Хората са най-чувствителни, когато се отнася за здраве и живот. Има благодарни пациенти, има и афектирани. Срещам се с недоволните, изслушвам ги, ако не можем да решим проблема при нас, насочвам ги с контактите ми в лечебни заведения извън Сливен.

Съпругата ми и децата ни са лекари. Те виждаха какво създаваме, на какво сме се посветили. Сега всеки от тях има съществена роля в управлението и в лечебната дейност на нашата болница. Вярвам, че и внуците ще се насочат към медицината“.

СЕМЕЙСТВОТО ЗА НЕГО

Съпругата д-р Галина Пенкова: Когато преди 45 г. направих моя избор в живота, той нямаше кола и собствено жилище, нямаше частна болница. Интуицията ми се е водила първо от любовта и  на второ място – тази личност имаше план за живота за след 1 година, за след 5 години и от всеки план лъхаше оптимизъм. Този оптимизъм и енергия, която носи в себе си и до днес, са същността на живота му. Благодарна съм на моя избор.

Снахата Ралица Пенкова: Той е ценен пример за нас и за децата ни. Признателна съм за отношението му към семейството, за грижата, за подкрепата, за енергията, която ни дава.

Синът д-р Милен Пенков: Баща ми е сила, която ни мотивира да бъдем по-добри във всичко, което мислим и което правим. Неговото стимулиращо присъствие е много важно за нас. 

Дъщерята д-р Гергана Александрова: Баща ми е изключително точен човек в преценките си. Имах неговата подкрепа в моите два най-важни избора в живота – пътя на медицината и на човека до мен. Той умее да сплотява семейството и пренесе това качество в работата, затова колективът на болницата е като едно голямо семейство.

Зетят д-р Александър Александров: Имам шанс и отговорност да съм в семейството на човек с много точна визия – идеен, целеустремен, работлив, упорит, всеотдаен.

МЕЧТИТЕ

На мястото на първата държавна болница в Сливен, популярна като Тубболница, да се изгради Национален хоспис център и Туристически информационен център. Това е едно от ядрата в концепцията на Югоизточен регионален иновационен център „Здраве“, предложена от д-р Пенко Пенков и привлякла партньори от бизнеса и местната власт.

Предприемчивият лекар е убеден, че Сливен и регионът се нуждаят от неотложни действия и инвестиции в интелигентна икономика, здравеопазване, социални услуги, образование, култура, туризъм, наука, иновации, био производства по високи технологии.

Градът трябва да привлече активен туристически поток с природните си забележителности, с историческите и културни традиции. А местните хора да живеят в съдържателна, приятна и здравословна среда.

Партньорството на общините Сливен и Нова Загора с частно сдружение Югоизточен регионален иновационен център „Здраве“ се задълбочава с конкретни действия по Проект „Регионална екосистема за устойчиво развитие: интегрирани инвестиции за общностно благополучие“  в рамките на Програма „Развитие на регионите 2021 – 2027 г.“

Заместник кметът на община Сливен Стоян Марков и кметът на Нова Загора Галя Захариева проведоха делови разговори с представителя на ЮРИЦ „Здраве“ д-р Пенко Пенков и Радослав Петков, председател на Съвета по иновации към Българската търговско-промишлена палата. Вече се работи по част от одобрените съвместни проекти от Концепцията на сдружението за интегрирани териториални инвестиции.

Партньорите са единодушни, че за изпреварващото развитие на региона са необходими инициатива, предприемчивост и ефективно сътрудничество на местната власт и предприятията на частния сектор.

В подписани меморандуми общините отчитат нуждата от общи идеи, неотложни мерки, ресурси и инвестиции в интелигентна икономика, здравеопазване, социални услуги, образование, култура, туризъм, наука, иновации, био производства по високи технологии.

Природните забележителности на Сливен и Нова Загора, тяхната  история и културни традиции са богата и широка възможност за привличане на туристически поток. Важна цел е да се осигури съдържателна, приятна и здравословна среда за местните хора, смятат партньорите в Концепцията за интегрирани териториални инвестиции.

Стилна сватба събра целия екип на отделението по гастроентерология на МБАЛ „Хаджи Димитър“ – Сливен.

В събота красивата медицинска сестра Дафина Георгиева, вече Божкова, и нейният любим Петър споделиха щастливия си ден с близки, приятели и колеги в градината на ресторант „Свети Илия“.

Началникът на отделението по гастроентерология д-р Димитър Павлов приветства младоженците за похвалното им решение, а д-р Тодор Бакалов и шаферката Мирая поднесоха кошницата с цветя и колективния подарък. Очарователното момиченце е дъщеря на главната медицинска сестра Несрин Стойчева.

Ръководството на МБАЛ „Хаджи Димитър“ пожелава на младото семейство да са здрави, да си даряват любов и радостни мигове, да преодоляват трудностите  заедно с търпение и взаимно уважение.

На 9 юли в МБАЛ „Хаджи Димитър“ ще приема пациенти д–р Пламен Каменов от Клиниката по кардиология на „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“. Той е електрофизиолог и специалист в областта на кардиостимулацията.

При тази лечебна процедура се имплантират стимулиращи системи на пациенти с тежки ритъмно-проводни нарушения на сърцето. Към метода се отнасят и високотехнологични системи като кардиовертер дефибрилатори и ресинхронизираща кардиостимулация.

„МБАЛ „Хаджи Димитър“ е в договорни и професионални отношения със столичната болница и нашите пациенти имат възможност за преглед и консултация с нейни специалисти. Д–р Пламен Каменов консултира сърдечни и ритъмно-проводни нарушения, продължително наблюдавани пациенти с имплантирани пейсмейкъри и преминали процедура за аблация на ритъма. Пациентите се насочват от личен лекар или кардиолог, а някои спазват 6-месечна периодичност за проверка на пейсмейкър или друг кардиостимулатор.  Няма пречка да са пациенти на друга болница, стига в момента да не са на стационарно лечение“ – обясни д-р Орлин Радев, който завежда Сектора по инвазивна кардиология в МБАЛ „Хаджи Димитър“.

Частната болница в Сливен разполага с модерна апаратура и необходимите компютърни системи за проверка на параметрите на имплантираните устройства.

Желанието за консултация с д–р Пламен Каменов трябва да се заяви предварително на тел. 044 618 521 или в Отделението по кардиология на МБАЛ „Хаджи Димитър“ – Сливен.

Необходимо е пациентът да представи цялата предходна медицинска документация, с която разполага.

Към екипа на отделението по неврохирургия в МБАЛ „Хаджи Димитър“ – Сливен се присъедини сирийският лекар д-р Амин Кахиле.

Той е роден в първия ден на 1966 г. Завършил е Медицинския университет в София, специализирал е при български светила в неврохирургията. Има над 22 г. стаж в държавната болница на град Латакия, а след това още 5 г. е работил в реномирана софийска клиника. Член е на Българското дружество по неврохирургия и на Европейската асоциация на неврохирургичните дружества.

 „Приятел ме покани в Сливен, видях болница „Хаджи Димитър“. Много ми хареса и искам да се установя тук. Болницата е модерна, има инструменти, апаратура и капацитет за третиране на всички неврохирургични състояния и заболявания, включително спешни. Аз мога да съм полезен и още да напредвам в такива условия“ – казва д-р Амин Кахиле.Сирийският лекар има успехи в целия диапазон на мозъчната и гръбначната хирургия. Осъществил е стотици операции на  черепно-мозъчни и гръбначни травми и фрактури, тумори на главния и гръбначния мозък, епидурални хематоми, дискови хернии.

Д-р Амин Кахиле е в МБАЛ „Хаджи Димитър“ – Сливен от края на май. Още първия ден след назначението, заедно с началника на отделението по неврохирургия д-р Есен Мустафа извършили мозъчна операция на възрастна жена с тумор в задна черепна яма. Интервенцията е по всички стандарти на съвременната неврохирургия за високотехнологична операция с интраоперативен ултразвуков контрол.

В следващите дни оперирал сам под микроскоп мозъчен тумор на 68-годишен пациент и вътремозъчен кръвоизлив на 88–годишна жена. „Това е най-честият мозъчен инсулт след исхемичния, спешно състояние с прогресиращ неврологичен дефицит, което без медицинска намеса може да доведе до инвалидизация на пациента или фатален изход“ – обяснява д-р Амин Кахиле.

Много хора в семейството на сирийския лекар са посветени на здравеопазването. Съпругата му е стоматолог в Латакия, синът им е трета година студент по медицина в София, а дъщерята е абитуриентка и желае да следва в България стоматология или фармация. Брат му и неговите двама синове са лекари в Германия, сестра му е аптекарка.

Д-р Амин Кахиле  се надява  през август при него в Сливен да дойдат съпругата и дъщеря му. Вярва, че на новото си място ще работи като пълноценен специалист.

За 28 юни са определени редовните месечни прегледи и консултации на доц. д-р Стефан Стефанов в МБАЛ „Хаджи Димитър“ – Сливен.

Известният специалист по ортопедия и травматология за деца и възрастни приема от 10 ч. до 17 ч. по списък с предварително запазен час  на регистратурата на ДКЦ или на тел. 044 618200. 

За пациентите е полезно да знаят, че местата са с лимит и се заемат бързо.

Доц. д-р Стефан Стефанов е водещ в страната специалист по оперативно и консервативно лечение на дегенеративни и травматични заболявания при възрастни, коксартроза и гонартроза, ендопротезиране на тазобедрена и на колянна става. Консултира и лекува вродени костно-мускулни деформации при деца и възрастни, вродена луксация при деца от 3 месеца до 1 година, всички заболявания на опорно-двигателния апарат.

Дългогодишният консултант на МБАЛ „Хаджи Димитър“ – Сливен работи в Университетска специализирана болница за активно лечение по ортопедия „Проф. Бойчо Бойчев“ в Горна баня. Има  практика като визитиращ хирург във Франция, Дубай, Гвинея, Судан и Великобритания.

Тази седмица доц. д-р Валери Гелев работи денонощно в Отделението по кардиология на МБАЛ „Хаджи Димитър“ – Сливен.

Доц. д-р Валери Гелев е началник на Клиниката по кардиология на „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда” и председател на Дружеството по интервенционална кардиология.

Известният лекар извършва всички диагностични, инвазивни и терапевтични процедури за навременно установяване и лечение на сърдечносъдовите заболявания. 

По време на дежурствата си в Сливен доц. д-р Валери Гелев е на разположение и в Специализирано спешно отделение на МБАЛ „Хаджи Димитър“ с кардиоцентър и мозъчносъдов  център за неотложна реакция при инфаркт, инсулт и други остри съдови заболявания. Телефонът за спешна връзка е 044 400 004.

Допълнителна информация за работата на доц. д-р Валери Гелев в Отделението по кардиология на МБАЛ „Хаджи Димитър“ пациентите и техни близки могат да получат на телефон 044  618 521.

Неврохирурзите на МБАЛ „Хаджи Димитър“ – Сливен   извършват съвременни процедури за вертебропластика и кифопластика, които са нови за региона.

Това са минимално инвазивни манипулации, които се прилагат при компресионни фрактури на гръбначни прешлени, възникнали от травми или от остеопороза, гръбначни метастази и други заболявания.

„При това съвременно лечение в прешлена се инжектира подобен на костен цимент бързо полимеризиращ агент, който след 7-8 минути се втвърдява и подсилва неговата структура, а засегнатото гръбначно ниво се стабилизира. Манипулацията се извършва през кожата изцяло под рентгенов контрол, с пълна или местна упойка според желанието на пациента и неговото общо състояние“ – обяснява д-р Есен Мустафа, началник на отделението по неврохирургия в МБАЛ „Хаджи Димитър“ – Сливен.

В края на миналата седмица д-р Есен Мустафа и специалистът по интервенционална образна диагностика д-р Дарко Недович извършиха вертебропластика на  74-годишна жена с остеопоротична фрактура на трети поясен прешлен. В продължение на няколко месеца тя страдала от остра болка и ограничение в движенията. Само 2 дни след оперативната процедура възрастната пациентка е в отлично състояние без болков синдром и извършва всекидневните си дейности самостоятелно и спокойно.

Субстанцията, която се инжектира в прешлена, остава там като стабилизатор, защото не се резорбира от организма. Процедурата спира изцяло наличието на болка и позволява на пациента да се движи нормално. Ако възрастен човек остане обездвижен, в 80 на сто от случаите сравнително бързо настъпва смърт, тъй като липсата на движение води до емболии, тромбози и други фатални усложнения.

Вертебропластиката трае около 30 минути. Нейните предимства са в постоянния рентгенов контрол, минимално нарушаване на тъканни структури чрез вкарване на специална игла през кожата до вътрешността на прешленното тяло и изпълването му с полимеризиращ агент. Бързо повлиява болката, скоро след процедурата пациентът се движи нормално и престоят в здравното заведение е сведен до 3 дни. Освен това, този метод намалява риска от нови счупвания на вече третирана травма.

Няма противопоказания за извършването на вертебропластика. Почти 90 на сто от пациентите, които се подлагат на такава манипулация, са хора около и над 70 години.

Кифопластиката също е минимално инвазивна перкутанна интервенция. Докато вертебропластиката постига само стабилизация на гръбначните прешлени и лечение на болковите симптоми, кифопластиката възстановява и коригира височината на гръбначния стълб, увредена от деформация на прешлените, остеопоротични компресионни фрактури, метастази и др.

От края на май в отделението по неврохирургия на МБАЛ „Хаджи Димитър“ – Сливен работи специалистът д-р Амин Кахиле. Той има над 22 г. професионален опит в Сирия, където е осъществил стотици операции на мозъчни тумори, на всички видове мозъчни, съдови и гръбначни травми и заболявания. Член е на Българското и Европейското научно дружество по неврохирургия.

Преди няколко дни двамата с д-р Есен Мустафа извършиха мозъчна операция на 68-годишна жена с тумор в задна черепна яма. Интервенцията е по всички стандарти на съвременната неврохирургия за високотехнологична операция с интраоперативен ултразвуков контрол.

„За изключително рисковата зона, в която се намираше, постигнахме радикално премахване на тумора при максимално щадяща операция. Пациентката е в много добро състояние, без никакъв неврологичен дефицит и започна раздвижване и рехабилитация още първите дни след операцията. Преди това е била с остро главоболие, нестабилна походка, несамостоятелно придвижване, гадене. На втория ден се изправи и на четвъртия вървеше. Сега се движи и се обслужва сама“ – каза д-р Есен Мустафа.

„Защитата на младите хора от намесата на тютюневата индустрия“ е мото на 2024 г.

Всяка година 31 май се отбелязва като Световен ден без тютюнев дим. Определен е от ООН и е приет официално през 1988 г. от Световната асамблея по здравеопазване.

Световната здравна организация съобщава за повече от 25 заболявания, които се дължат на тютюнопушенето – сърдечносъдови, белодробни, онкологични. Последиците от порочния навик всяка година водят до смъртта на около 8 милиона души по света.

Според изготвения от Европейската комисия „Здравен профил на България“, 18% от смъртните случаи в страната ни се дължат на тютюнопушене. Зависими от навика са 38,8% от пълнолетните българи, почти без разлика от пола, като всеки трети българин пуши всекидневно.

В България по данни на Национален център по обществено здраве и анализи от Национално представително проучване във възрастта 10 – 19 г. над 40,0% от учениците са запалили първата цигара на 14 – 15 г. Всеки шести е редовен пушач, като половината от тях употребяват над 6 цигари дневно. Признаци на тежка зависимост проявяват 20 % от момчетата и 27% от момичетата от групата на пушачите, предимно във възрастта 15 -19 г.

Всички данни за тютюнопушенето в България са с най-високо ниво в ЕС.

Тютюнопушенето е медико-социален проблем, една от основните причини за смъртност и инвалидност в света. Този сериозен рисков фактор за здравето е предотвратим и всяко усилие за неговото ограничаване е смислено и значимо.